Боли ме да те гледам как лъжеш в отичте й.
Боли ме да я слушам, че ти си живота й.
Боли че вярва в мене, а страшно сме подли с тебе,
но ужаса пак пестя й и само на ум крещя..
Мрази ме приятелко, убий ме .. обичам го
и той ме обича, но заради мен отрича.
Мрази ме, заслужих си.. не исках, но случи се
и вече научих се.. от приятелки пази се !
Боли ме да я слушам как правиш любов с нея
разбирам че си длъжен, разбирам че си длъжен,
но вече ще полудея!
Кое е по-малко подло.. дали да мълча до края?
Или да й го призная.. незная любов, незная!