1. Кога ли и аз ще намеря човек до мен
и ще спра да говоря за тъгата в моя ден?!
Тогава сърцето ми няма да е студено,
но знам че ще си спомня как било е наранено ..
и сега и преди чувствам в мен как боли
и незнам дали да бъда с теб в мойте мечти.
Незнам, защото пак сам седя облян,
говоря в друго време и мечтая да съм там.
И защо ли ся боря се тогава, както ти седиш и мълчиш,
незнам и чудя се за бога какво целиш?!
Аз отдръпвам се от теб и знай, че в друго време
препочитам да говоря от колкото да съм бреме.
Я кажи, сега не дишаш, но усещам пак дъха ти,
и аз мълча, но в тишината, ти чуваш гласа ми
и сега оставям цигарата да догаря,
защото няма смисъл, по-добре друга да си запаля..
Припев: (х2)
Може би няма да е като преди,
но нали вратата си затвори ти към мен.
2. Може би не бях аз, а може би не беше ти,
смисъла се губи, по-добре вратата затвори.
Остави всеки спомен гаден бавно да заври
в котела от мечти, където плувах ме сами.
Казах "стоп", не исках повече това,
фалшива приказка, тя превърната в сълза,
една лъжа, която двамата създавах ме.
Един от друг хиляди пъти с теб бях ме ..
но пак съм тук и този път ще бъда Робин Худ,
ако успея да те върна, значи че съм друг.
Малко по-луд, няколко процента шут,
може и .... , за да не чувствам вече студ.
Нали така ? .. учише ме, казваше го на шега "обичам те ",
защо изгони ме, да си сама ?!
Заповядай моя болка, това е от мене за тебе
последен подарък, за хубавото лошо време ...
Припев: (х2)
Може би няма да е като преди,
но нали вратата си затвори ти към мен.