За ръката дето ме държиш, други ме държаха преди теб
и това което ми шептиш съм го чувала вече.
В очите дето гледаш ти, други лъгаха ме преди теб.
Замълчи, просто мил бъди.. мой бъди тази вечер!
Обещай ми да няма " Обичам те! " ако се събудиш с мен.
Аз отдавна не вярвам на думите, а на тази пък съвсем !
Обещай да забравиш въпросите от рода " Защо съм с теб ? "
И събличай от мене и дрехите, и предишните мъже.
Мойто лудане ми дотежа, дотежа ми вечно да греша.
Нека малко си почина с теб, от лъжите на всички.
Разнебитената ми душа, прегърни за малко в ноща.
А къде ще тръгна сутринта, по-добре да не питаш..