Събудих се от мисълта за теб с усмивка върху устните.
В очакване на нещо хубаво облякох се в(ъв) бяло аз.
Красиво разпилях косите си, такава ме харесваш ти.
С каква любов гримирах се за теб, а ти отново не дойде.
Припев:
Ти не ме обичаш вече, ти не ме целуваш вече.
Ти забрави мен и любовта ни.
Стига думи премълчани и целувки нежелани,
няма място за още рани.
2. Гримът се стича по лицето ми
на тънки ивици сълзи.
И разпиляват се отрязани
коси, усмивки и мечти.
И всичко бяло става черно,
в(ъв) стаята нахлува страх.
Живях с илюзия за щастие,
но тя не топли вече, не.