Всички сме на съд изправени,
колко грешни, колко праведни,
били сме, били сме вчера аз и ти...
Мразим, водим хиляди войни
и не търсим грешка в себе си,
боли ни, боли от толкова злини...
Разсърдили сме Боговете
и земята ни тресе се под нозете,
земята ранена е, явно я боли...
Надежда има ли кажете,
могат ли да се изтрият греховете,
от днес да с теб повече прощаващи
и малко по-добри..
Както жалих, тъй наказа ни,
Бог, задето алчни сме били,
дали е, дали е край на наще дни..
Да се молим с теб за съдбата си,
да протегнем нашите души,
далечни и близки всички сме едни...